За стотен път се убеждавам,че човек не знае какво ще му се случи в следващите 10 минути,и въпреки всичко не мога да спра да си правя планове,да имам някакви надежди за бъдещето,не мога да си забраня да очаквам хубави неща.А ако очакванията ми не се сбъднат не мога да се спра да не съм тъжна,отчаяна ,черногледа и мрачна.
Това стихотверение ми дава надежда,ако има някой тъжен ето:




Добрите писма

Валери Петров

  Толкова радост извика
писмото с добри новини
Гледам клеймото на плика
пътя му смятам във дни
Мисля си :значи когато
вчера бях тъй натъжен
листчето,с радост богато
е вече летяло към мен.
Значи така ни се струва
понякога черен светът
Хора,недейте тъгува-
добрите писма са на път!

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Вече не помня от колко време съм в този двойнствен живот ,според блога от 2006г.
Всичко мина през главата ми отново,5 дена лежах болна и като си мислех че ще умра от свинския грип направих преглед на живота си.
И кво установих - съжалявам само че съм ходила толкова рядко!

Боже, нищо не се променя ,все повече живея с тая си луда любов и това е.

Ама много ми е нервно,просто съм се забатачила яко.Знам,че име и такива дни,в които нищо не ти върви и неприятностите валят като из ведро.Трябва да издържа, и не само да издържа, а доколкото мога да се справя с проблемите.На първо място с детето.После с всичко останало.Мъж.Работа.Любов.секс.пари.Толстой и нещастните семейства.Ужас.

Нищо не стана с раздялата,не знам как ме задържа!Не мога да си го обесня,сигурно защото не искам да се разделя с него и се поддавам на молби и увещания,къде съм тръгнала с това меко сърце!
Такава съм си,вчера ей тъй от нежелание да правя скандали се оставих на сервитьора да ме излъже с 20лв.В нас мъжа ми не ми говори отвреме навреме,но аз изобщо не се вълнувам,и не правя опити да разбера защо,защото няма да променя нищо.Една възрастна жена ми каза, че любов нямало и ще съм щастлива ако в къщи достигна степента на пълното безразличие- да не ме дразни, изобщо да не забелязвам че съществува мъжа ми.Звучи ми доста странно,сигурно това е един от видовете на нещастно семейство.То пък щастието не е задължително!

И аз съм една от всички ,които пълнимм мрежата с кво ли не.
Аз лично съм забравила паролите си на няколко имейла,регистрирам се по няколко пъти в един и същ сайт,а да не ви казва колко снимки и блогове съм качила!!
Интересно дали някой почиства след мен.Не съм влизала в сайтовете си не знам откога,в някои блогове също,ще взема да изтрия всичко и няма да има следа от мен!
Следите остават ли в интернет?

Мисля ,че края наближава- той  ми иска пари НАЗАЕМ!Отказах му,така се чувствам все едно че ще плащам за любовта му.
Много ми е гадно но съм спряла всякакви контакти с него.Цели 2 дни.А последния ни разговор мина нежно.Не сме се карали.Мисля ,че той не вярва че аз мога да се откажа от него.Доста съм му вдигнала самочувствието!Сама съм си виновна,казвах му цялата истина- за всичко което чувствам към него.Той ми беше приятел,изповедник,любовник,всичко!Никога не съм била добра в любовните игри.
Не съжалявам обаче.
Няма да го забравя никога.Всъщност не знам ще успея ли да спра да го виждам.

Компютърни вдовици - чух това определение по бтв и много ми хареса.Само че в нас е обратното - мъжа ми е компютърен вдовец!Аз не съм напълно пристрастена към нета,но много често се улавям че предпочитdм да съм с компа отколкото с мъжа си.Това не е резултат само от притегателната сила на мрежата, ами и от силно намалялата способност на мъжа ми да ме заинтригува с нещо.От нашата неспособност да общуваме.По добре ми е да си говоря с непознати,да си плача тук на воля отколкото с него.Все още няма да спра да ям и да се виждам с приятели заради виртуалните ми интереси,но знам че в някакъв тъп момент ще съм винаги тук.Тая зависимост е следствие на непълноценния ми в някаква степен реален живот- семеен и сексуален.

 Наистина тази любов ме убива.Не е само секс.Защо трябва да е толкова мъчително,защо трябва да подлагам всичко на съмнение,защо не мога да заспя а като заспя мисля само за него и дали наистина мисли това,което казва.
    Лъже ли ме?Къде е сега?Защо така звучи гласа му?
Защо все искам да го защитавам,оправдавам го,обвивам го в илюзии/може би/?
 Един ден без него и се разболявам- физически.И психически.
Не разбирам какво ми дава той,което не мога да намеря в никой друг.
 И това да ми се случва на 40 години.
 Ще умра.
  Ако се откажа от него ще се превърна в изнервена злобарка и и ще тормозя всички около мен и най- вече себе си с въпроса правилно ли постъпвам.Критическата ще ме връхлети с пълна сила.Ще тряскам врати и от нищо няма да съм доволна.
  Ако продължа - пак ще е мъчение,защото тази любов е невъзможна,няма бъдеще,а само мигове от настоящето.Не си заслужава да мисля само за тези мигове и да живея само заради тях,независимо колко са били хубави.
  Обаче не мога да се спра.
  Лудост,лудост ,лудост.

Не съм сексманиачка или пък съм?
Първо бях само с едно момче.
После го загубих.Но се появи друго.Той ме разврати не знам докъде.Не съм си представяла че ще съм действащо лице в секс оргия.Правих всичко което му хрумваше,най невероятни неща,наистина.
Той е много доволен и не разбира защо се притеснявам.Да му имам акъла!
И след тия ми изстъпления се прибирам в къщи и съм света вода ненапита и лягам при мъжа си.
Всичко ми е в главата.Дали има друга като мен?

Върнах се в нас,не че бях избягала,просто отидох да работя за лятото.Нищо не се е променило в отношението ми към мъжа ми,нито към любовника ми.Тъпо а?
Не съм им изневерявала,макар че можех- ха-ха - и на двамата!
Дали ще мога да издържа така- с два живота?Е втория е доста по кратък,разтоварващ и натоварващ едновременно!Обаче не искам да го изгубя.Искам да живея два живота.Признавам си.

Честно направо бяс ме хваща като гледам мъжа ми през почивните дни.не може да си представите колко е "културен"!!Ясно е че за 15 години брак съм го чувала да издава какви ли не звуци,виждала съм го пиян, мръсен, вмирисан направо/мързи го да се къпе/,виждала съм го да яде като прасе,да се оригва и тъй нататък.Просто го мързи да си събуе развисения анцунг и да се обръсне и да се изкъпе.Е откъде да ми дойде пламъка към него?!
  Вчера имахме гости,от 2 часа на обяд до към 8 се налива с ракия,вино и накрая с бира.Небръснат ,потен и пиян имаше идеята да ме покани да се къпем заедно.застанал в козидора ,пъхнал си и двете ръце отпред в анцуга и вика - айде да влезем заедно в банята.Направо ми спря дъха, знам че иска секс!"Е казах му че няма да се къпя и той се нацури.
  И да бях му казала това ,което сега ви казвам на вас щеше ли да ме разбере и да се "поправи"?!Не знам,може и да е грешка но повечето пъти си мълча,знам че ако изкажа мойто мнение ще се скараме и той няма да е съгласен с мен.
  Сега съм намислила да ходя да работя за няколко месеца,през сезона.Парите не ни стигат,казах му, не знам кво ще стане ,не ме спира категорично.Все един от двамата трябва да изкара още пари, а той държи повече на спокойктвието си отколкото на заплатата.
  Детето има двойки,стоя му на главата да учи,ама и то е пощуряло горкото,в трудна възраст е.Просто не знам дали ще се справи без мен.Обаче като ми поиска пари за маратонки а аз нямам не ми е никак приятно.
   На всичкото това мога да мисля и за секса любовниците ми.