За стотен път се убеждавам,че човек не знае какво ще му се случи в следващите 10 минути,и въпреки всичко не мога да спра да си правя планове,да имам някакви надежди за бъдещето,не мога да си забраня да очаквам хубави неща.А ако очакванията ми не се сбъднат не мога да се спра да не съм тъжна,отчаяна ,черногледа и мрачна.
Това стихотверение ми дава надежда,ако има някой тъжен ето:




Добрите писма

Валери Петров

  Толкова радост извика
писмото с добри новини
Гледам клеймото на плика
пътя му смятам във дни
Мисля си :значи когато
вчера бях тъй натъжен
листчето,с радост богато
е вече летяло към мен.
Значи така ни се струва
понякога черен светът
Хора,недейте тъгува-
добрите писма са на път!

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Вече не помня от колко време съм в този двойнствен живот ,според блога от 2006г.
Всичко мина през главата ми отново,5 дена лежах болна и като си мислех че ще умра от свинския грип направих преглед на живота си.
И кво установих - съжалявам само че съм ходила толкова рядко!

Боже, нищо не се променя ,все повече живея с тая си луда любов и това е.

Ама много ми е нервно,просто съм се забатачила яко.Знам,че име и такива дни,в които нищо не ти върви и неприятностите валят като из ведро.Трябва да издържа, и не само да издържа, а доколкото мога да се справя с проблемите.На първо място с детето.После с всичко останало.Мъж.Работа.Любов.секс.пари.Толстой и нещастните семейства.Ужас.

Нищо не стана с раздялата,не знам как ме задържа!Не мога да си го обесня,сигурно защото не искам да се разделя с него и се поддавам на молби и увещания,къде съм тръгнала с това меко сърце!
Такава съм си,вчера ей тъй от нежелание да правя скандали се оставих на сервитьора да ме излъже с 20лв.В нас мъжа ми не ми говори отвреме навреме,но аз изобщо не се вълнувам,и не правя опити да разбера защо,защото няма да променя нищо.Една възрастна жена ми каза, че любов нямало и ще съм щастлива ако в къщи достигна степента на пълното безразличие- да не ме дразни, изобщо да не забелязвам че съществува мъжа ми.Звучи ми доста странно,сигурно това е един от видовете на нещастно семейство.То пък щастието не е задължително!